Както вече писах в предишната тема Румъния не остави добри впечатления у мен, така че с радост се добираме до Унгарската граница. Вече е късно следобяд и се надявам да стигнем Szeged.
Последните останки от румънската култура са няколко проститутки и чейнчаджии, които се опитват да ни продадат фалшиви винетки на половин цена за Унгария, та даже и за Австрия. Не се подлъгвайте да си купите от тези винетки, защото са доста лоша имитация.
Служителите на граничния пункт са много любезни, поглеждат ни личните карти, не ни проверяват багажа и смеейки се ни отговарят на въпроса дали говорят английски,че говорят много езици даже и български, но продължават да джомолят на унгарски. 🙂
Купуваме си винетка от специално гише, което се намира веднага след граничния пункт – цената за 4 дни е 7.00 евро, получавате касова бележка с номера на автомобила ви, каквато очевидно не можете да имате ако си купите фалшива винетка :).
Още с влизането ни в Унгария обстановката се променя коренно, пътят е перфектен дори и в малките селца, през които минаваме, няма и следа от дупки, всички спират на пешеходните пътеки за да изчакват пешеходците, нещо, което със сигурност не можеш да видиш в България. Къщите са спретнати, навсякъде има цветя и табели, така, че просто не можеш да се изгубиш.
Пристигаме в Szeged – прекрасен град, красиви реставрирани сгради, чисти улици и градинки.
Чудя се, кога унгарците успяха да направят толкова много и колко време ще трябва на нас българите да постигнем и половината от това. 🙁
Няма безразборно паркирани коли по тротоарите и улиците, почти под всяка сграда има подземни паркинги, тези, които са по улиците са платени, така че ако спреш без да си платиш таксата просто ще ти вдигнат колата, вероятно това е причината хората тук да спазват правилата.
Отсядаме в тризвездния хотел Romance – цената на нощувките варира от 55 до 65 евро с включена закуска, която обикновено пропускам, но винаги плащам.
Хотелът е доста добър, като изключим стръмните стълби и странния шум, който вентилаторът в банята издава, но за щастие персоналът говори сносен английски и след моята забележка проблемът е моментално отстранен.
Има Wi-Fi интернет в целия хотел, а паркингът на хотела е впечатляващ, всъщност това не е паркинг, а трезор за коли, колата ни потъва в гаражна клетка и специален асансьор я сваля под земята, паркингът е с електронно заключване, получаваш бележка с номера на колата и само с тази бележка можеш да си я вземеш.
На следващия ден се отправяме по магистралата за Budapest, която естествено е перфектна, през няколко километра има зони за почивка със санитарен възел, скамейки и градинки, където можеш да спреш и да си починеш.
Пропуснах да спомена, че бензиностанциите тук са доста по-нарядко от в България, така че не чакайте да ви свърши бензина за да търсите бензиностанция, защото можете да останете на пътя :).
Цената на бензина е между 298 и 303 форинта (около 1.18 – 1.22 евро за литър) в зависимост от това дали зареждаш 95 или 98. Ако нямате форинти по-добре си обменете или ползвайте кредитна карта, тук еврата все още не вървят, а на мен лично тези стотици и хиляди форинти ми действат доста объркващо и ми напомнят на голямата инфлация в България, когато цените бяха в хиляди. На излизане от една от тези отбивки за почивка ни спира унгарската полиция, светват ни винетката с някакъв специален прожектор, явно си имат опит с фалшивите винетки (пропуснах да отбележа трябва да я залепите в горния ляв ъгъл на стъклото на автомобила) и после ни пропускат да минем. Малко преди Budapest поемаме по пътя за Graz – следваща цел Австрия.
Нямахме много време да видим повече от Унгария, за което искрено съжалявам, защото Унгария наистина ме впечатли с много неща – най-вече с това колко уредено и поддържано е всичко и как хората се грижат за пътищата, сградите, как всичко е добре измислено и организирано, просто у нас хората, които отговарят за тези неща трябва от време на време може би да пътуват с кола вместо със самолети и малко да се пооглеждат как изглеждат другите държави, не е необходимо да откриват топлата вода, а просто да използват чуждия опит, защото в България нито винетните такси са по-ниски, нито данъците на автомобилите, нито бензина, така, че не виждам причина защо българинът да не се вози по добре поддържани пътища, за другите неща, които ни липсват няма да пиша, защото ми изглеждат поне за момента недостижими дори, като ги сравнявам с Унгария – държава, която влезе в Европейския съюз само преди няколко години (2004).
Определено бих искал да посетя Унгария още веднъж, но за по-дълъг период, защото тук опредлено има какво да се види. Следва продължение от Австрия. 🙂
Полезни връзки (ако сте по-капризни при избора на хотел, където да отседнете, ви препоръчвам да си направите предварителна резервация или поне да проверите дали имат свободни места за датите на пътуването ви):
Сайт на хотел “Romance”
Сайт, който можете да ползвате за резервации:
Сравняване на цени на Хотели
Author: Acid
- Web |
- More Posts(30)