Следващата държава от нашия маршрут е Италия.
Минаваме границата при Tarvisio. Единственото нещо, по което разбираме, че вече сме в Италия е голямата табела ITALY, граница за леките автомобили просто няма, магистралата продължава на италианска територия. Теренът е планински с много тунели, които свършват чак след Udine.
Спираме на първата бензиностанция, за да питаме за винетка - такава в Италия няма, защото повечето от магистралите са платени, всъщност доста скъпи, като се има в предвид, че пътищата им не са чак толкова перфектни и италианците са ужасни шофьори.

… или другото название на сезон Зима в България.
Колко красиво - пухкав бял снежец, кротко си вали и трупа.
Автомобилите бавно пълзят по заснежените улици,
пешеходците плавно се пързалят по вече хлъзгавите тротоари
надявайки се да издрапат до където са тръгнали, зимните
спортове са в разгара си.
Никой не чисти, всички чакат да пекне слънце и снегът да се
стопи, но това не се случва. След няколко часа всичко се е
превърнало в безплатна ледена пързалка. След дни, седмици
очакване снегът да се стопи вече си живеем в Ледена епоха,
поне за няколко месеца или докато природата не се смили
над фирмите за почистване и не им спести малко пари, като
разкара снега. Някои може би глупаво се надяват, че след като
вече сме в Европа нещата ще се променят и България ще се
превърне в една малка Австрия или Швейцария с прекрасно
почистени тротоари и перфектни пътища дори и при зимни
условия. Грешка! Картинката от изминалите зими се повтаря
и тази година, фирмите, които трябва да почистват безсрамно
си прибират парите без да вършат нищо, чакайки пролетта и
новия бюджет, с които ще им дадат още парички, защото
нещеш ли на края на годината те били свършили и нямало
останали такива за снегопочистване и опесъчаване.
Изглежда, че и пътят ни към Европа е доста позатрупан
та се придвижваме толкова бавно натам, където вече
би трябвало да сме поне от географска гледна точка.