От дълго време обмислях идеята да направя обиколка на
Европа и да видя със собствените си очи как ни приемат
нас Българите, като новите членове на Евросъюза.
Прочетох доста материали по темата - какво може и какво
не може да носиш, правиш и т.н., някои бяха доста
откровено глупави, други не дотам нови, че да им се
довериш, в обши линии реших какво пък толкова да става,
каквото ще става, ще импровизирам на място … нали сме
известни по цял свят с това :).

РУМЪНИЯ

И ето ме на BG границата ни с Румъния - Дунав мост, рано
сутринта е и няма много коли, не знам дали е така обикновено,
няма и нищо, което да ти загатне (табели и др.), какво да
правиш освен да се наредиш след няколкото коли и да
чакаш … Всичко, което се случва е, че плашаш 12 лв. за да
преминеш от другата страна на моста - което като се има в
предвид дължината на моста (2.80 км.) си е доста скъпо
удоволствие, но така или иначе е добре известно, че друг мост
няма, така че - плащаш и минаваш .

Малко след като преминеш моста се озоваваш на румънския
граничен пункт - няколко тира и единствено моята кола :))
Румънците са много сънено усмихнати и не говорят нищо друго
освен румънски, който лично на мен ми звучи като китайски, но
за сметка на това “услужлив” български полицай ни разпитва
за къде пътуваме и след като решава, че е твърде съмнително
някакви си българи да се разхождат из Европа ни взема
документите, както се изрази той:
” Хмм, я си дайте документите да ви проверя аз вас ” ….
След като проверката му се увенча с неуспех бяхме пуснати с
неудоволствие да продължим на Румънска територия :).
Купуваме си еднодневна винетка за 2 евро от най-близката
бензиностанция и потегляме.
Първите няколко километра докато излезнеш от Гюргево пътят
е наистина впечатляващ - бягащи светлини по маркировката
на асфалта понеже още е на разсъмване и си викаш брей тези
румънци! колко много са постигнали за разлика от нас, но това
впечатление уви беше много за кратко - само след няколко
километра картината се промени коренно. След кратко
замотаване поради липсата на табели поехме по пътя за
Тимишоара и това се оказа може би най - кошмарното ми
пътуване. Тесен път осеян с дупки по-големи и от тези в
България, колони от тирове, които просто не можеш да
изпревариш, защото насрещното движение е също толкова
натоварено. На моменти се движехме с 20 км./ч. нямаше
дори какво да разглеждам наоколо - пейзажът беше по
отвратителен и от бунище в BG - боклуци бол, навсякъде
хвърчаха найлонови торбички, от тировете се сипеше чакъл и
асфалт върху колата ми, стъклото ми се разкраси страхотно от
драскули. Като наближахнахме някой град от страничните
улички започваха да изскачат коли, които се опитваха да се
включат в движението без да спазват никакви правила, нещо
като лунапарк само, че не се опитваш да се блъснеш, а да
избегнеш да не те блъснат. :((

Спираме на някаква бензиностанция да заредим. Излизам от
колата сякаш ме е газил влак. За щастие момчето, което
зарежда говори малко английски и се осведомявам, че мога да
платя с кредитна карта - при неизвестен курс.
Кафе в бензиностанцията няма, само от автомат, тоалетните
са под всякаква критика. Потегляме колкото се може по-бързо.
Вече бързам да прекося Румъния по светло, не ми се струва
добра идея да си търсим хотел тук, дори не правим снимки,
няма какво да снимаме - боклуци си имаме и у нас. Въпреки
многото заводи тук и очевидно живналата икономика си мисля,
че е цяло чудо че Румъния е част от Европа.
Инфраструктурата, ако изобщо има такава е по-зле и от в
България. Отнема ни 11 часа да прекосим Румъния, влачейки се
между тирове по отвратителни пътища.
Особено участъка преди Унгарската граница беше върхът на
прахоляка, мръсотията и тътрузенето с 20 км. в час.
Това бяха на кратко не особено бляскавите ми вречатления от
нашата съседка Румъния, която със сигурност не бих искал да
посетя скоро, поне не в близко бъдеще. Ако не искате да си
трошите нервите и колата не минавайте от тук.
Надявам се Унгария да разсея лошото ми настроение.
Следва продължение от Унгария …