Родната реклама придобива лош вкус
Седя си пред телевизора и зяпам поредните “грандиозни”
шедьоври на TV рекламата, когато нещеш ли пускат
някъв запис на терористи, които влачат някакви хора
с качулки на главите и започват да бръщолевят на
някакъв странен арабскоподобен език, като отдолу
върви превод на български. Едва накрая, когато гръмко
се появява надписът VIP Brother схващам, че никой
не е отвлечен, просто гледам поредната боза от
рекламния тийзър на VIP Brother, който започна да ме
дразни още с първата реклама сякаш излязла от трилъра
“Седем”. Изтърпях дори и втората порция с образа на
онзи уж умрял дебелак дето VIP Brother го възкреси
за да може да им пуска SMS-си за номинациите.