След Австрия следващата държава от нашия маршрут е Италия.
Минаваме границата при Tarvisio. Единственото нещо, по което разбираме, че вече сме в Италия е голямата табела ITALY, граница за леките автомобили просто няма, магистралата продължава на италианска територия. Теренът е планински с много тунели, които свършват чак след Udine.
Спираме на първата бензиностанция, за да питаме за винетка – такава в Италия няма, защото повечето от магистралите са платени, всъщност доста скъпи, като се има в предвид, че пътищата им не са чак толкова перфектни и италианците са ужасни шофьори.
От Udine до Venezia TOLL таксата ни коства 10.90 евро, като малко след това си вземаме нов Ticket, което означава, че някъде по-нататък ще плащаме отново.
Движим се по пътя за Brescia (Бреша) – Milano. Както вече споменах пътищата не са идеални, трафикът по този участък е ужасен. Безброй много тирове и камиони, които въобще не спазват никакви правила, изпреварват от която страна им падне сякаш нямат огледала за задно виждане. Пътят е на 3+3 платна и ако не си отваряш очите можеш много лесно да бъдеш отнесен, дори и да си караш в твоето платно много често трябва да правиш място на някой забързан загубеняк, който си мисли, че е сам на пътя :(. Италианците са може би най-ужасните шофьори в Европа – Формула1 им е в кръвта, е не толкова ужасни колкото румънците, които просто не забелязват знаците по пътищата да не говорим да ги спазват.
Бензинът в Италия е скъп 1.25 – 1.27 евро за 95. Повечето крайпътни бензиностанции са на Agip, които очевидно са монополисти тук, никой не се втурва да ти зарежда колата, въпреки високата цена на бензина. Северна Италия не ми допада никак, нито с пътищата си, нито с цените, нито с бензиностанциите гъмжащи от Румънски проститутки и сутеньори. Пълни автобуси с млади румънски гражданки прииждат в Италия, гордо предвождани от някой мазен дебел сутеньор, който очевидно им е събрал паспортите за да не размислят и избягат. Италианците са схванали много бързо, че могат да печелят добри пари от копия на паспорти, така, че на бензиностанциите просто можеш да видиш как някой “чичко” плаща по стотачка и повече за да извади копия на паспортите на момичетата, които води – 5 евро на копие. Цялата тази картинка е доста потресаваща и плачевна, да гледаш тези момичета, които не знаят какво ги очаква, най-вероятно си мислят, че ги очаква светло бъдеще в Италия и добре платена работа. Тъжно. 🙁
Следващата TOLL такса е 11.70 евро, продължаваме на юг към Genova (Генуа) нов Ticket малко след като сме платили. При влизането ни в Генуа отново плащаме TOLL – 7.80 евро.
Генуа е наистина впечатляващ град – прекрасна архитектура и много забележителности, които си заслужава да бъдат видяни. В същото време това е един доста мръсен град, гъмжащ от автомобили, задръствания и мотористи, които се шмугват непрекъснато между колите.
Отнема ни повече от час за да излезем от града след безкрайно чакане по светофари и влачене в задръствания. Решаваме да излезем на крайбрежния път (който не е платен), защото TOLL таксите ни дойдоха в повече. Тук гледката е доста по-различна от северна Италия. Целият район около и след Генуа е много красив, с огромнити палми по крайбрежните улици и красивите очевидно скъпи къщи.
Крайбрежието е осеяно с малки китни курорни градчета, които преминават едно в друго почти без никакви разстояния между тях. Спираме в едно от тях Varesse (Varazze) да нощуваме.
Хотелът някога е бил хубав, но сега изглежда леко занемарен, все пак е един от сравнително евтините тук – 75.00 евро нощувка. За сравнение в някои от съседните цените са по 100 евро и нагоре.
Градчето е красиво с безброй магазини – доста скъпи за нашия БГ стандарт.
Повечето от заведенията работят въпреки, че сезонът не е започнал. Еспресото е 1.50 евро, пиците над 7.00 евро, сервизното обслужване или така наречения задължителен бакшиш е включен стандартно в сметката на повечето заведения – поне ние платихме 3 евро, както ни обясниха за покривките и салфетките 🙂 и за това, че ни сервират. 
Странното е, че не забелязах да говорят много чужди езици – да не кажа никак. Поне няколкото ми опита за разговор на Английски завършиха с провал.
Очевидно за да дойдеш на почивка в Италия трябва да носиш по-дебел портфейл :).
На следващият ден пътуваме за Франция, границата ще пресечем някъде около Ventimiglia.
За Италия определено мога да кажа, че предпочитам Южните курортни части вместо северните.
За да прекосиш Италия плащащ доста високи TOLL такси, на нас ни костваше над 30 евро по този маршрут и таксите бяха почти толкова скъпи колкото и бензина. Ако сравнявам с Австрия и цената на винетката там съответно и състоянието на пътищата, то Италия определено отстъпва и в двете отношения – високи такси и не чак толкова добри магистрали.
Много българи избират Италия за да емигрират тук и да търсят работа, която смятат че ще им осигури по-добър стандарт, мисля че повечето от тях грешат. За мен Италия е доста скъпа и не чак толкова добре уредена държава, в която голям процент от хората живеят доста бедно.
Разбира се всеки сам си търси своето място под слънцето. Италия (поне тази по- на Юг и около курортните райони е слънчева, в северната имаше доста смог), но въпреки красивите места на юг има много неща, които просто забелязваш дори и с бегъл поглед и които те карат да се замислиш с какво Италия е повече от България за да предпочетеш да живееш тук.
Полезни връзки:
Сайтове, които можете да ползвате за резервации:
Сравняване на цени на Хотели
Booking
Author: Acid
- Web |
- More Posts(30)